Търси
Всички категории
    Menu Затвори
    назад към всички

    ПСИХОЛОГИЯ - "Стресът в съвремието ни " Д-р Анета Мишева

     

    СТРЕСЪТ В СЪВРЕМИЕТО НИ

    Автор: д-р Анета Мишева, д.пс.; Медицински психолог и позитивен психотерапевт

    Второто издание на NewOxfordAmericanDictionary (2005 г.) дефинира стреса като „Състояние на умствено или емоционално пренапрежение или напрежение в резултат на вредни или много взискателни обстоятелства”.

    Стресът има адаптивна функция. Той активира приспособителните ни способности към изменящите се условия на външната среда. По-опасен за индивида е дистресът, при който индивидуалните възможности са изчерпани и могат да се развият редица телесни и психични заболявания.

    Стресът е онази провокация, при която ние излизаме извън обичайния ритъм и комфорт на житейско функциониране. Той е в пряка връзка с нашия тип личност, индивидуалните ни способности, миналия ни опит и социалната подкрепа на близки и доверени лица. Известно е, че ако за един човек дадено жизнено събитие е стрес, то за друг не е. Това е така, защото всички ние по различен начин възприемаме и оценяваме нещата, които ни се случват. Всеки от нас прави т.н. индивидуална психологична оценка на стресиращата ситуация, която може да бъде: вреда, заплаха, загуба,предизвикателство или доброжелателство.

    Много важен елемент за психологичната оценка на стреса е възможността на личността за контрол. Ако личността прецени, че може да контролира дадена ситуация или нещо, то степента на стрес е по-ниска. И обратното.

    Когато индивидът преживява стрес това влияе на неговото тяло, на чувствата му и на поведението.

    Тялото реагира с главоболие; проблеми със съня - безсъние, кошмари; високо кръвно налягане, сърцебиене, нередовен стомах, проблеми с дишането – учестено повърхностно, чувството, че дишането спира; бързо намаляване и увеличаване на теглото вследствие на преяждане или недохранване; студени ръце и крака; тикове; крачене напред-назад;

    Емоциите, които изпитваме при стрес са основно стенично-негативни като гняв с различен интензитет (от недоволство, раздразнителност и яд до афект); страх, безпокойство и тревожност, и вина, чиито функции са да ни задвижат в посока на адаптация. Друг тип на изпитваните емоции са астенично-негативните като мъка, скръб и депресия, чувство на безпомощност и непотребност. Емоционално безразличие може да се прояви при силно стресиращи събития като диагностициране на тежко заболяване, смърт на социално значим човек. Могат да се проявят психози и опит за самоубийство.

    Тревожността нерядко се преживява като заплаха и е в резултат на несъответствието между стресора и личностовите възможности за справяне.

    Поведенческите промени засягат основните сфери на човешкото функциониране. В дейността и работата са налице намалена продуктивност, потискане и загуба на концентрация; неудовлетвореност от работата; спад в лоялността и привързаността; злоупотреба с наркотици, алкохол, или хазартни игри; дейността, извършвана по обичаен начин е блокирана. В социалните контакти доминират агресивно общуване, твърде бърза реч, безконтролен секс, оттегляне на личността от общуване. А за бъдещето си много често индивидът не вижда „светлина в тунела”, не вижда смисъл в случващото се; провалени са плановете и целите.

    Известна е скалата за определяне на стресоустойчивостта и социалната адаптация на Холмс и Рае, в която различни житейски събития са оценени с различен по брой точки на стресогенност. Най-висок балноси смъртта на съпруг/съпруга (100 т.), последвани от развод (73 т.), раздяла (65 т.), затвор(63 т.), както и женитба/сватба(50 т.). Доказано е, че не само нежелани негативни събития, свързани със загуби, могат да бъдат стресиращи ситуации, но и такива, които са желани и са свързани с положителна промяна като сватба, раждане на дете, смяна на работата и местоживеенето. Това е така, защото емоциите, които се изпитват във връзка с тези събития са силни и защото личността е поставена пред предизвикателствата да се адаптира в новите условия и роли. Единичен стресор (стресиращ агент) може да отключи верижна реакция от взаимносварзани стресиращи събития – например: загубата на работа може да доведе до дълготраен икономически проблем, който на свой ред може да доведе до развод, който на свой ред може да доведе до отчуждение на децата и т.н.

    Структурата на социалните роли също може да внася възможности за стрес като са взети в предвид пет големи социални роли – работа, женитба, родителство, икономика на домакинството и здраве. Предпоставка за проява на стрес е т.н. ролево пренапрежение, което може да се дължи на претоварване от твърде много дейности (напр. в семейството има баща, който работи в чужбина и майката е основно тази, която се нагърбва с всички дейности по отглеждане и възпитание на децата, и поддържане на домакинството), както и на ролеви междуличностни конфликти – (спорове със съпруг, родители, приятели, дете или колега). Жонглиране между родителската и работната роля могат да създадат условия за хронично пренапрежение и стрес.Особена проблематика представляват ролята „пленничество”, при която финансово задължен индивид не е в сътояние да откаже обременяваща и неподходяща работа.

    Доказано е, че за величината на стреса влияние освен единичните и краткотрайните събития имат и непрекъснатите ежедневни неблагополучия – това са караниците с партньора, неразбирателство на работното място, често боледуване на детето.

    Колко време ще останем в ситуация на стрес зависи от пола и възрастта ни; от типа нервна система на личността; от житейския опит, който имаме в подобни ситуации; от нашите способности; от наличието на разбираща и подкрепяща семейна и приятелска среда. Доказано е, че жените са по-склонни да споделят проблемите си и да търсят подкрепа за решаване на определени неблагоприятни ситуации. Докато мъжете изпитват повече гняв и прибягват до употреба на алкохол и цигари.

    Най-устойчиви на стрес са хората в зряла и трудоспособна възраст, със значителен опит в справянето с проблеми.

    Използвани източници:

    1. Песешкиан Н., Метод на позитивната психотерапия, том.І. Славена. Варна. 1999.

    2. Aldwin, C. M.; Stress, coping and development: an integrative perspective, 2nd edition, The Guilford press, New York, London, 2007

    3.Holmes EA., O'Connor RC., Perry VH., Tracey I., Wessely S., Arseneault L. et al. Multidisciplinary research priorities for the COVID-19 pandemic: a call for action for mental health science.The lancet psychiatry Volume 7, Issue 6, June 01, 2020, Pages 547-560.

    4.Pichot P. Die Quantifizierung der Angst. In: Angst, psychische und somatische Aspekte. Hrsg. P. Kielholz, Bern, Stuttgart, Huber, 1967, 37-68.

    5. Lazarus, R. S., & Folkman, S. (1984). Stress, appraisal, and copping. New York: Springer.

    За контакти с автора:

    Д-р Анета Мишева, д.пс.

    GSM: 0888936449

    E mail: anetamisheva@gmail.com

    Коментари
    Добави коментар Затвори