Мит №1

Няма значение по кое време на деня се излагам на слънце.

Факти: През лятото между 12ч и 16ч ултравиолетовите лъчи са най-силни и риска от увреждане на кожата е най-голям. Но това не означава, че ранните сутрини и късните следобеди сте извън риск. Нуждата от слънцезащита е от изгрев слънце до залез.

Мит №2

Няма вероятност от слънчево изгаряне, когато е облачно, дъждовно и през зимата.

Факти: Когато сте навън, слънцето е изгряло отдавна и е високо, вие сте изложени на ултравиолетова радиация. Дори и в облачни дни 80% от UV лъчите стигат до кожата Ви. Вода, пясък, сняг отразяват слънчевата светлина, отразяват слънцето, което ви подлага на индиректно UV лъчение. Без значение от времето и сезона, употребата на слънцезащита е необходимост. 

Мит №3

Ако имам тен, но не съм изгорял не се нуждая от слънцезащита

Факти: Няма такова нещо като безпасен тен. Придобиването на тен е реакция на организма към увреждането, причинено от UV лъчите- знак, че кожата ви е засегната. Дори само слънчевото изгаряне уврежда ДНК на клетките на кожата, ускорява нейното стареене и повишава риска от рак на кожата. 

Мит №4

Не се нуждая от слънцезащита, защото съм с тъмна кожа.

Факти: Тъмната кожа не изгаря толкова бързо както светлата, но също е податлива на увреждане от слънчевите лъчи, в това число тъмни петна, бръчки, изгаряне. Независимо от цвета на кожата, не пренебрегвайте слънцезащитата.

Мит №5

Моят грим има слънцезащита. Това е достатъчно.

Факти: Основата, която ползвате може да има някаква защита, но тя е много по-ниска от ефективността на традиционните слънцезащитни продукти. Освен това гримът се прилага основно върху лицето и чувствителни зони като шията и врата остават незащитетни. Затова е препоръчително нанасянето на слънцезащита преди гримиране.

Мит №6

Няма да получа достатъчно витамин Д, ако ползвам слънцезащита.

Факти: Дори обилно нанесен върху кожата слънцезащитен крем, позволява на 2-3% от UV лъчите да достигнат до кожата, а човешкият организъм се нуждае от малко количество, за синтез на Витамин Д. 

За предпочитане е да приемате повече витамин Д с ежедневната си здравословна диета, отколкото да повишите риска от рак на кожата.

Мит №7

Носенето на независимо какви дрехи, ще предпази моята кожа от слънчевите лъчи.

Факти: По-плътната материя, дори и с тъмен цвят предлага по-добра защита от по-леките дрехи, дори те да са по-светли. Потърсете на етикетите на вашите дрехи дали е обозначен ултравиолетов защитен фактор (UPF). UPF от 30 до 49 е много добър, а над 50 е отличен. Колкото повече покривате кожата, толкова по-добре. Не забравяйте да допълните слънцезащитните си аксесоари с шапка с широка периферия и слънчеви очила с UV защита.

Мит №8

По-високият слънцезащитен фактор дава по-добра защита

Факти: Нито един продукт не блокира слънчевите лъчи на 100%. SPF15 блокира 93% от лъчите, SPF 30 - 97% от лъчите, а SPF50- 98%. Тези резултати се изчисляват по следната формула: 1-(1/SPF)х100 (в %), където: 

1/SPF- количестовото UV лъчи преминали през слънцезащитата

1-(1/SPF) е блокираното от слънцезащитата UV лъчение.

Това показва, че разликите в защитата между SPF30 и SPF50 не са толкова големи.

Освен това значение има и продължителността на излагане на слънце. Търсете слънцезащита с широк спектър на действие- да блокира UVA и UVB лъчите, да е водоустойчива и поне SPF30. Прилагайте я често, особено след излизане от водата.

Мит №9

Всички слънцезащитни продукти са еднакви.

Факти: Слънзезащитните продукти се различават по механизма на действие. Според техните съставки, те могат да действат по физичен начин или по химичен път.

Физичните слънцезащитни продукти (наричани още минерални слънцезащитни заради неорганичните съставки като цинков оксид, титанов диоксид и др.) действат като щит- образуват защитен слой върху кожата, който отклонява слънчевите лъчи. Минералната слънцезащита се счита за по-безопасна както за човешкия организъм, така и за околната среда. Те са по-добрия избор за чувствителна кожа, детска кожа и за кожа с пигментни проблеми, например мелазма.

Химичната слънцезащита действа по друг механизъм- абсорбира като гъба слънчевите лъчи, трансформира UV лъчите в топлинна енергия, която се разсейва. Един от недостатъците на химичната слънцезащита е по-високия риск от алергии.

По-високият клас слънцезащитни продукти се отличават с някои съществени характеристики- не зацапват, не оставят петна по кожата и по дрехите след това, а тонираните са невидими на практика.

Какаово масло, масла от шафран, маслина, жожоба, кокос на практика не осигуряват никаква защита на кожата от слънчевите лъчи и на тях не може да се разчита за протекция.

Мит №10

Слънцезащитните продукти никога не се развалят.

Факти: Според американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) слънцезащитните продукти трябва да запазват ефективност до 3 години от датата на производството си.

В ЕС чрез регламент № 1223/2009 e въведен термина минимален срок на трайност- датата, до която е най-добре продуктът да бъде използван (date of minimum durability), като изпълнява функциите си и е безопасен. Посочването на минималният срок на трайност не е задължително ако той надвишава 30 месеца. В този случай се посочва периода след отваряне на опаковката, през който продуктът може да бъде използван безопасно от потребителя (period after opening).

Не използвайте продукти след изтичане на периода им на трайност.

Използвани източници:

1. Mayo Clinic Comprehensive Cancer center blog https://cancerblog.mayoclinic.org/2023/08/29/top-10-myths-about-sunscreen/

2. EUR-Lex, Регламент (ЕО) № 1223/2009 НА Европейския парламент и на съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=celex%3A32009R1223